В своето белетристично творчество Мирча Елиаде (1907–1987) тръгва от идеята на Кант, че пространството и времето не съществуват активно, а са плод на чистата интуиция, като развива концепцията си, че „възвишеното“ съвсем не е изчезнало от света, че съществува и днес, макар и примесено със „земното“. Разположени в неповторимото пространство на довоенния Букурещ, с нажежените от лятното слънце асфалтови улици, с чокойските каменни къщи дворци, градините оазиси и кварталните кръчми — местата, в които се раждат митовете и символите на Мирча Елиаде — героите в тази проза са обикновени, незабележими хора, водещи най-банално съществуване. Но в определен момент (без самите те да разберат), те правят фантастичен „скок във времето“. И останали в същото „букурещко пространство“, но вече в друго време, не подозират, че нещо се е случило, че светът около тях се е променил. Мирча Елиаде създава един оригинален, фантастичен свят — твърде странен и дори езотеричен, в който поезията на старата букурещка улица се слива с поезията на древните митове, дошли сякаш от глъбините на земята.
Isais про Ло Гуаньчжун
01 05
Я скажу:
1) для обсуждения вопросов есть ФОРУМ, а не впечатления около книги;
2) за 17 лет существования Либрусека вопросы "где у авторов имя и куда что писать" были многократно урегулированы;
3) почему вам не ………
alexk про Ло Гуаньчжун
01 05
Не знаю, правильно ли это - записывать и имя и фамилию китайского автора в поле "фамилия" Что скажете, коллеги?
2 Isais. О, Ваш ответ, безусловно помог.
Skyns71 про Никитин: 2024-й (Социальная фантастика)
30 04
Только что увидел, еще не открыл... А там будет ковид, война, дебильная пропаганда, озверение... что там еще главного случилось?
Синявский про К. Дж. Сэнсом
29 04
Писатель Кристофер Джон Сэнсом, известный по историческим детективам, умер на 72-м году жизни, сообщило издание Pan Macmillan.