Морето блъска под тях, танцът продължава безкрайно… и няма друг изход, освен смъртта.
Романът „Уморените коне ги убиват, нали?“ е филмиран от режисьора Сидни Полак и получава девет номинации за Оскар и наградата Златен Глобус.
В нашия свят на риалити телевизии и мимолетна слава този рязък, настойчив роман е по-уместен от всякога.
Гардиън
Докъде може да стигне човек, за да остане жив? Това е въпросът в безмилостния разказ на Маккой за Америка по време на Голямата депресия.
В този жесток свят оцеляването е всичко. Бунтарката Глория е избягало от „ужасно място“ и не може да реши дали иска да стане звезда, или да се самоубие. За да оцелеят, тя и Робърт трябва да продават душите си, като участват в убийствен танцов маратон. Ще имат храна и подслон, само ако никога не спират.
Хорас Маккой е роден в Тенеси през 1897 г. Напуска училище на шестнайсет години. През Първата световна война служи като пилот на бомбардировач във Франция, където е ранен и получава орден. През 20-те години е спортен репортер в Далас и се движи сред висшето общество; продава и първия си роман. След два провалени брака затъва в дългове и живее в мизерен пансион, пълен с бохеми и пропаднали артисти, където пише криминалета за долнопробни списания. През Голямата депресия води скитнически живот — спи в изоставени коли и бере плодове и зеленчуци. Впоследствие започва работа като охрана на един танцов маратон в Санта Моника. Участва в литературната група „Черната маска“ заедно с Реймънд Чандлър и Дашиъл Хамет. Става сценарист в Холивуд, а книгите му го превръщат в идол за френските екзистенциалисти, но въпреки това е разорен. През 1955 г. умира и третата му съпруга е принудена да продаде колекцията му от книги и плочи, за да плати за погребението.
През 1969 г. по романа „Уморените коне ги убиват, нали?“ е заснет едноименният филм на Сидни Полак, който се превръща в класика.
Романът „Уморените коне ги убиват, нали?“ (1935) е първото и може би най-известно произведение на американския писател Хорас Маккой (1897–1955). Без съмнение за популярността на тази творба допринася и заснетият по нея филм с участието на Джейн Фонда в главната роля. Но още далеч преди създаването на филма, още преди в САЩ да забележат оригиналния белетристичен талант на Хорас Маккой, във Франция писатели като Андре Малро, Жан-Пол Сартр и Андре Жид, поразени от художествените достойнства на тази творба, я провъзгласяват за първото произведение на американския екзистенциализъм.
Както в „Уморените коне ги убиват, нали?“, така и в другите два романа — „Прости се с утрешния ден“ и „Саванът няма джобове“, включени в тома — Хорас Маккой фокусира вниманието си върху човешкото страдание, върху духовното самоунищожение, причинено от обективните реалности. Би могло да се каже, че творчеството на този американски писател е един съвременен вариант на творчеството на големия майстор на руската проза Достоевски — съвременен, защото освен сближаващите двамата автори дълбоко съчувствие към човешката съдба, драматизъм на композицията, строгост на изложението, у Маккой ще намерим още изключителна напрегнатост на действието и засилен интерес към криминалната интрига.
udrees про Мантикор: Зеркало Мисы (Боевая фантастика, ЛитРПГ, Самиздат, сетевая литература)
31 08
Как увлекательно становится читать долгую историю приключений друида, который по силе невероятно прокачался по ветке РПГ, что практически стал богом, когда он натыкается на препятствия и противников, которые сводят на нет ……… Оценка: отлично!
Amfortas про Бачигалупи: Навола (Социальная фантастика, Городское фэнтези, Историческое фэнтези)
30 08
Скучно. Невыносимо скучно. Не одолел, бросил на половине. Слащавый "роман воспитания" с кучей банальных деталей. Повествование, ведущее в никуда. Не спасает даже стилизация под итальянское Возрождение. Лучше почитать словарь. Веселее и более интригующе. Оценка: плохо
Sello про Мережковский: Петр и Алексей (Историческая проза)
30 08
Поздновато, конечно, я разобрался, почему "не прет" мне Мережковский - лишь с третьей попытки, на третьем романе серии. Потому что там, где религия перетягивает на себя одеяло в ущерб историческому повествованию, истина, всегда, ……… Оценка: неплохо
mysevra про Эйрес: Оззи. Автобиография без цензуры [I Am Ozzy ru] (Биографии и Мемуары)
29 08
Несмотря на множество грустных моментов, книга просто пропитана оптимизмом и юмором. Возможно, местами позитив слишком уж натужный, но по-другому никак не выжить в некоторых обстоятельствах, тут тянешь себя за волосы как Мюнхгаузен. Оценка: отлично!
mysevra про Тюльбашева: Лес (Ужасы, Триллер, Мистика)
29 08
Слишком "мыльный" привкус. Где, собственно, события? Заблудились, пропали, шли, шли, поели макарон, шли, шли, совсем пропали. Часть вторая… Оценка: плохо